Приемам доводите на колегата Юлиян, но с известни резерви. Затова си позволявам отделен/собствен отговор.

В българския език по правило при всички непреходни глаголи НЕ се използва винителен падеж, тоест само преходните имат винителен падеж, което, мисля, е ясно на всички.

Както знаете българската глаголна система е изключително богата на форми. За по-голяма яснота глаголите са описани в граматични подкласове по показатели лични-безлични глаголи, както и лице и число на глаголите (вж. линка по-долу).

Затова смятам, че въпросният термин би могъл да се преведе само като НЕПРЕХОДЕН ГЛАГОЛ. Все пак от значение е и какъв текст превеждате и дали в него се прави разграничение между различните непреходни глаголи, но това, сигурен съм, ще решите сама.

--------------------------------------------------
Note added at 1 day13 hrs (2006-11-12 17:08:09 GMT)
--------------------------------------------------

Ето и най-общите принципи при класификацията на глаголите в българския:

- Рефлексива тантум са лични глаголи, които са лексикално непреходни и постоянно възвратни - смея се, страхувам се, гордея се, трудя се, доспивам си, и безлични непреходни възвратни глаголи - свечерява се, смрачава се и др.
- Граматично рефлексивните глаголи са преходни глаголи. Реципрочните и медиалните глаголи присъединяват 'се' и са непреходни.
- Глаголи, които се употребяват като непреходни и са отбелязани в речниците като факултативно присъединяващи 'се', се класифицират като непреходни - забързвам (се), затичвам (се), затъжавам (се). Глаголите със задължително 'се' имат различно значение и трябва да фигурират в отделна речникова статия като рефлексива тантум.
- Акузатива тантум са наречени преходни лични глаголи в трето лице единствено или множествено число, при които обектът задължително се изразява с кратката форма на личните местоимения - боли ме главата, болят ме краката, сърби ме
- Датива тантум са непреходни лични глаголи в трето лице единствено или множествено число, при които обектът задължително се изразява с кратката форма на личните местоимения - хрумна ми, дотежа ми и безлични непреходни глаголи от същия вид - домъчня ми.
- Друга група са непреходните глаголи, които имат форми само за трето лице единствено или множествено число - вали дъжд, валят дъждове. Те могат да се означат условно като интранзитива тантум.

--------------------------------------------------
Note added at 1 day13 hrs (2006-11-12 17:14:00 GMT)
--------------------------------------------------

С една дума днешните форми на българските глаголи са отражение на историческото развитие на езика ни от синтетичност към аналитичност. Ето защо за българските специалисти, които евентуално биха чели превода, предложението на колегата Юлиян ще звучи като самоизключващо се твърдение. Затова и направих тази обстоятелствена забележка.